Обичаше да говори за чистото изкуство. Че за нас, простосмъртните, то е недостижима реалност! И че единствено Бог е способен да създаде подобно нещо. Така както е създал деня и нощта, живота, природата, прилива и отлива, прибоя, изгрева и залеза, всички нас…
  Докато приказваше, отпиваше тънки глътки водка от чашата и приглаждаше блажено прошарените косми на брадата си. А забравената му цигара догаряше самотно неизпушена в единия край на пепелника.
  Обикновено слушатели и опоненти не му липсваха. На клатещата се във всички посоки пластмасова масичка, поставена направо на тротоара, винаги имаше по още няколко като него. До чашата на изкуствоведа стояха питиетата на поета, който разнася пици, на художника – бояджия, на скулптора – каменоделец, на композитора, който си вади хляба като счетоводител…
  Колкото до изкуствоведа, той беше компютърен инженер, но се изхранваше, продавайки вестници на репа в другия край на автобусната спирка.
Единственото, което ги свързваше, беше изкуството. Всеки от тях беше вещ в собствената си област. Споровете им винаги започваха с наздравица и завършваха със затварянето на заведението.
   Днес обаче изкуствоведът беше сам. Никой от компанията му не се яви в обичайното време и на обичайното място. Нямаше наздравица. Нямаше спор. Никакъв! Само цигарата му пак догаряше самотна в неговия край на пепелника.
  Вестникарят знаеше каква е причината. Тази вечер имаше важен мач от световното. Не можеше да ги вини, макар че за него футболът беше толкова далеч от културата и изкуството, че повече нямаше накъде…
   Но той пак отпиваше бавно от водката. Отново поглаждаше побелялата си брада. И говореше на единствения си събеседник. Този, който не го изоставяше никога. Дори и по време на мач. Този, който винаги беше съгласен с изкуствоведа. Този, който не спореше с него, защото беше напълно наясно, че наистина е единственият, който може да създава чисто изкуство.

  Стефан Бонев е роден на 04.04.1961 г. в Сливен, живее в Силистра и в София. От 1987 г. е в Пловдив. Работи като инженер, после като журналист и PR специалист. Сега работи в отдел „Култура“ на общинската администрация в Пловдив. Автор е на сборниците „Разкази за двама“ (2005 г.), „Изпит по летене“ (2009 г., спечелил награда „Пловдив“), „Пред прага на храма“ (2012 г.) и „Странните неща“ (2015 г.). Негови разкази са публикувани в две антологии в САЩ през 2003 г. („Thresholds“ и “Two lines“, в превод от Зоя Маринчева).