Авторски текстове (ЛФ)

Яна Пункина: В ухото на бурята

Публикувано от на октомври 11, 2014 в 10:46 am.


Това животно, което се е свило в ухото на бурята,
лежи, не смее да завие,
дори и подкрепено от оркестъра.
Годините нанасят кръговете си отгоре му.
Това животно се е сляло с пода,
не смее да помръдне,
да се докосне до краката на оркестрантите.
Това животно цял живот трепери под тръбните столове
с наведена глава.
Очаква своето изгонване –
уверено, че има за какво.

Това животно, сиво куче,
скрито под столовете на симфоничния оркестър,
чака с наведена глава –
уверено, че все за нещо е виновно
и все някога ще си заслужи боя.
Ще го изритат
като мръсно куче,
защото е мръсно куче
това животно,
легнало да спи
в ухото на бурята.

Представяш ли си само,
да влезе бездомно куче
във симфонията?

* – Стихотворението е включено и в книгата на Яна Пункина „Частите на тялото” („Ерго“, 2013)…


Яна Пункина






   Яна Пункина в „Кръстопът“.
   Яна Пункина в DICTUM.

1 коментар за “Яна Пункина: В ухото на бурята”