Авторски текстове (ЛФ)

Венцислав Стайков: Село без дъжд

Публикувано от на октомври 30, 2014 в 11:28 am.


Август е като тиган,
забравен в огъня на слънцето.
И следобедите сякаш са безкрайни.
В три без нещо
котката получи слънчев удар,
после сянката ѝ се изпружи.
Рибата се скри във най-дълбокото
и рибарите потънаха нанякъде.

Селото ни опустя,
като хлебарница след девет,
и тютюнът пожълтя без време.
Вече трети петък ходжата се моли,
глас дере от близката джамия,
но дъждът така и не пристига.

Стихотворението е включено и в книгата на Венцислав Стайков „Пейзаж с римски мост” (издадена от „АРС“). В момента се подготвя за печат – в „Жанет 45“ – новата книга на Стайков: „Процеп за дишане“.


Венцислав Стайков





  Венцислав Стайков в „Кръстопът“.

1 коментар за “Венцислав Стайков: Село без дъжд”