Не е свещена кравата по тези краища.
Храна е,
жертвоприношение,
и кръв, засъхнала в земята.
Но представете си
пейзаж със римски мост,
прегърбен от годините,
под него лед, рекичката прегърнал,
и мъртва крава,
изтърбушена.
В дерето костите са глозгали
и подивели кучета
и мършави лисици,
а най-накрая са кълвали птиците.
И вледеняващото пиршество завършва
със стъпките на черна котка,
пресякла бързо моста
и шмугнала се
във вътрешностите на новия си дом.
Стихотворението е включено и в книгата на Венцислав Стайков „Пейзаж с римски мост” (издадена от „АРС“). В момента се подготвя за печат – в „Жанет 45“ – новата книга на Стайков: „Процеп за дишане“.
юли 11th, 2015 at 10:25
[…] Симбиоза […]