Авторски текстове (ЛФ)

Георги Калайджиев: Немощ

Публикувано от на октомври 22, 2014 в 4:07 pm.


Надвиснали над свода
тъй тежки и мрачни,
гълтайки
оцветеното в сиво пространство,
струва ми се,
че са клети грешници,
молещи за прошка
пред светия олтар.
Познавам озона
на тяхната вечност,
простата като изповед влага,
която ме кара
облика да си сменя,
докато някои прикриват
благодарността си
с наивните желания за
плодородие.
Исконен блясък
ми предлага слепота
за миг
и изведнъж,
с гръмовен тътен
разбирам,
че съм само
беден наблюдател.


Стихотворението е включено и в книгата на Георги Калайджиев „Кандило на разсъмване” (издадена от „АРС“, преводът е на Левена Филчева).







Георги Калайджиев в DICTUM.
Георги Калайджиев в „Кръстопът“.

1 коментар за “Георги Калайджиев: Немощ”