Писукат прилепите на страха.
Фреските на паметта не дишат.
Светът, окръглил се в едно желание,
е котка до коляното на болката.
Горчи от мириса на летописи
и е тъмно.
Стихотворението е включено и в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
юли 11th, 2015 at 10:23
[…] В паяжината на тишината ми Венцислав Стайков: […]