Не е за вярване, не е за вярване, Прокруст,
не е за вярване, ми казваш;
изпружили нозете си (на залез)
за ложето на късния ти свят,
въпросите са сенчести
и дълги
(а днес
ги скри
под шапката си).
Не е за вярване, не е за вярване, ти казвам:
по гръб залитна Слънцето в реката,
ям корени, наплитам корени, сънувам
корени, Прокруст
и знам потуленото в корени
на зъби и на думи
(ще е нелепо да сверявам
стрелките си
с часовника на
кулата).
Страхливец съм,
страхливец си, Прокруст.
А отговорите са
къси.
Стихотворението е включено и в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
юли 11th, 2015 at 10:22
[…] Стандарт […]