зад открехнатата врата
децата спят,
мъжът спи,
спи пред прага
и кучето, което още нямаме,
а аз се оттеглям
тихо и на пръсти през думите,
почуквам по клавиатурата на компютъра,
правя си чай, горещият му дим се вдига над чашата
и почти ме скрива…
почти скрива
моите бягства от тези, които обичам –
будят се един по един и ме викат:
децата,
мъжът
и кучето
(което няма да имаме).
Стихотворението е част и от новата книга на Яна Монева – „Пристанища и стаи (за напускане)” (Издателство „Пергамент“), чиято премиера е насрочена за 14 ноември (петък), от 18:30 часа, в „+това“ (София, ул. „Марин Дринов“ № 30).
юли 11th, 2015 at 10:43
[…] (Зад открехнатата врата) […]