На 10 ноември излезе от печат „Завесата” (с издателското лого на „Колибри” и в превод на Росица Ташева), едно завладяващо есе за изкуството на романа, подписано от Милан Кундера, един от двата му текста, появили се в годините на неговото продължително мълчание като романист: двете есета – „Завесата” и „Среща” – са публикувани съответно в 2005-а и 2009 година – между романите „Незнанието” (публикуван през 2000 г. най-напред в превод на испански) и „Празникът на незначителността”, изненадал мнозина – след заявлението на Кундера, че повече няма да пише – с появата си тази година ).
”Завесата” е още един опит на Кундера да се вгледа и в онова, което прави възможно така плашещото го „пренаписване” („Един ден цялата изминала култура ще бъде пренаписана и така забравена” – предупреди той в „Изкуството на романа”), и във вече пренаписаните глави от историята на романа… За него „завесата“ представлява онази готова представа за света, която всеки от нас носи – един предварително изтълкуван свят. Задачата на романиста е да скъса тази завеса и да покаже на читателя какво се крие зад нея. Защото историята на изкуството е тленна, уверява ни Кундера, докато бръщолевенето на изкуството е вечно.
Есето е в седем части: Съзнание за приемственост, Die weltliteratur, Да стигнеш до душата на нещата, Що е романист, Естетика и съществуване и Разкъсаната завеса.
В „Кръстопът” можете да прочетете и откъс от „Завесата”.
Можете да разгледате и каталога на „Колибри” с издания на книгите на Кундера на български език.
