февруари седи на предпоследния чин
в класната стая
на пръв поглед зиморничав леко смотан
единайсет съученици край него
са глътнали дълги езици
негов ред е
вдига вледенена ръка
прегърбено момче
с отговор
изправен като дом
отвръща на въпроса
подсказка не е нужна
оправя се без пищов
без да спира
говори четиринайсет минути
парещи думи в скованата стая
променят климата
невидими тирета ръчкат нежно вляво
сухожилния център на диафрагмата
където е уж кухата помпа
още четиринайсет минути
и стига до най-важното
една-две са нужни
учителката с поглед подканя
довърши започнатото
промени всичко около себе си
секунда само и съм готов
обаче даскалката не си поплюва
старата баба бие звънеца
и тази година
подсмихва се
да му се не види
не сме дорасли
да живеем заедно
с отговора
така ли?
Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Стефан Иванов – „Навътре” (Издателство за поезия „Да“).
