на йосиф бродски
ветрило е
разноцветно петно
анаграма от плът пух и пера
студът сковава сърцето
крилата застиват не трепват дори
няма звук като пада
не е като да се разбие чаша за чай
парчетата не раняват
то е заспало
не струи отчаяние
писма не пренася от някой умрял
няма край плочки павета да дири трохи
да каца върху дънките на простора
няма желания и липси
не е жадно за вода или сянка
улици паркове пустота някой друг
ще наглежда
ще наблюдава
крачките мислите
как рядко се пресичат докосват
шумът заглушава вкуса на думите
бързо продължават
стичат се по улиците
случва се
то е виждало
стават реки
дълбаят напред
заедно
животът им замръзнал
се топи и разтича
и върху онова момиче
капките по шията
момче с устни попива
Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Стефан Иванов – „Навътре” (Издателство за поезия „Да“), чиято премиера е насрочена за 1 декември (понеделник), от 19:30 часа, в Театрална работилница “Сфумато”.
юли 20th, 2015 at 15:59
[…] Валентин Дишев чете стихотворението на Стефан Иванов „врабче“: […]