… Изправиха я пред Трибунала, който би бил смешен, ако не беше жалък в нещастните му опити да изглежда солидно и да внушава страх и ужас.
  Нидра все още не можеше да свикне и не разбираше законите в тази реалност.
  Дори се опита да обясни на съда защо ходеше в гората при пълнолуние.
  Чистосърдечно разказа за Музиката на Сферите, която усещаше с цялото си тяло… не, не Ваше Сиятелство; не я чувам с ушите си…
  Осъзнаваше я и я приемаше с цялото си същество.
  Звуците я изпълваха. Преминаваха през всичките ѝ дванайсет тела… Синхронизираха ги.
  Нидра започваше да трепти. Всяка клетка у нея завибрираше в хармония с всичко останало, с всяка клетка на Вселената.
  И да – летеше. Нидра умееше да лети. Но не с крила.
  Да, чувстваше ги. Чувстваше крилата, но знаеше, че са енергийни центрове. Две горещи точки в средата на плешките си. Не винаги бяха активни.
  Когато се активизираха, в тях започваха да се образуват и да пулсират концентрични кръгове. Онези, които бяха най-близо до центъра, бяха най-горещи. Колкото повече се отдалечаваха от него, толкова повече изстиваха. Най-външният кръг беше буквално леденостуден. И после изчезваше.
  Всеки концентричен енергиен кръг, когато изгубеше връзката с центъра, преставаше да функционира. Вече не съществуваше. Нямаше го.
  Но докато центърът беше активен, веднага се образуваше нов. Който започваше да се отдалечава…
  Да, Нидра имаше крила.
  … да, Ваше Сиятелство, мога да летя; да, Ваше Сиятелство, по въздуха, с вятъра…
  Съдиите се разсмяха. Огромните им туловища се затресоха. Един от тях я попита дали си мисли, че е птица.
  … не, Вие не разбирате; не като птиците, Ваше Сиятелство; аз летя съвършено, защото съм енергия; енергията на вятъра…
  Те наистина не разбираха. Тя обаче не ги съдеше. Прости им.
  Не можеш да не простиш на деца, които не осъзнават, че когато измъчват котето, него го боли. Не можеш да не простиш на онези, които се забавляват, причинявайки мъка на разумно живо същество. Не можеш да не простиш на такива, за които знаеш, че трябва да извървят целия еволюционен Път, докато душите им узреят за Истината.
  За Нидра летенето беше съвсем естествено. Нормално състояние. Отделяше се от земята. Носеше се с вятъра. С въздуха, защото вече ставаше част от него. Защото беше въздух.
  Гравитацията се предаваше. Изчезваше. Преставаше да съществува. Измеренията се разтваряха и сливаха в едно. Да, чувстваше тялото си. Чувстваше всичките си дванайсет тела.   Невидими за материалното зрение.
  Носеше се като перце на гълъб.







  Нели Лишковска в „Кръстопът“.

Бел. ред.: в „Кръстопът” можете да прочетете и други откъси от бъдещия нов роман на Нели Лишковска.