Авторски текстове (ЛФ)

Васил Балев: Коланът на баща ми

Публикувано от на ноември 20, 2014 в 6:16 pm.


Само се пристягам: куфар-плът. Само се приготвям –
вдигам се на пръсти, изпъвам сухожилия: като чадър
от кожа се разтварям-и-затварям. Оглеждам се нагоре,
слушам самолет, изпълнен с ангели от камък. Говоря

развален латински… Силно се пристягам. С олющената
катарама (символ на съдбата ми) съм закопчан в нощта.
Сияя. От Теб за Теб сияя. И – като коси пред огледалото
си реша миглите от чувства… От години се пристягам.

Постоянно се тревожа от години. Ти се бавиш. А нали
е невъзможно да се е случило по пътя нещо, като самият
Ти си път? Много Те очаквам, но сега – преди да се
превърна в статуя, ще се разходя вън. Ще върна лекотата

си. И с възхищение ще гледам самолетите Ти: тези
прелитащи елхи, под светлините на които в Твое име се
събират хората… С едно движение ще се изгубя между хората;
и в постоянната възможност да се нараним ще Те потърся.


Васил Балев


Васил Балев в „Кръстопът“.
Васил Балев в DICTUM.

Стихотворението е част от новата книга на Васил Балев – „Стихотворения” („Факел Експрес“, 2014), чиято премиера е днес (четвъртък, 20.11.2014 г.), в Камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“, от 18:30 часа…

1 коментар за “Васил Балев: Коланът на баща ми”