В такава тиха неделя
когато съпругата е мъртва
(или спи)
децата са неродени
или плуват с меланхолия
– попови лъжички
в жабуняка на бирата
когато в полувремето мачът е равен
0:0 и неоспорван
ти тихо си мислиш
че всичко е наред
съвършено
в своята ретро протяжност
Гледаш
храстите храстите храстите вън
но безпокойството
не стихва съвсем
сякаш яйце
се вари на котлона
за да поддържа идеята
че си жив
сякаш такси с включен брояч
те чака долу
И докато осъзнаваш
че точно сега
можеш да се отделиш от живота
и той да остане цял
докато търсиш пролука
да напуснеш живота
безкръвно
телефонът
изведнъж иззвънява
вдигаш
и след първата дума
от тавана започват
да се стелят
стари найлони
Васил Балев в „Кръстопът“.
Васил Балев в DICTUM.
Стихотворението е част от новата книга на Васил Балев – „Стихотворения” („Факел Експрес“, 2014), чиято премиера е насрочена за 20.11.2014 г. (четвъртък), в Камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“, от 18:30 часа…
