***
Гледахме този бездарен залез, а
после как мракът чупи прозорците.
Любовта беше само декор:
нямахме нужда от
нейното глупаво удобство,
от простите ѝ обещания за смисъл.
Не се опитвахме да изживеем нищо –
искахме да се пропилеем,
както
бягахме от всяка истина и
мечтаехме да се научим на неграмотност,
за да не пишем повече
никакви стихотворения.
Предпочитахме кръга от светлина
на нощната си лампа
пред всички изгреви.
Тогава ти казах, че трябва
да се уповаваме на несигурното.
Трябва все така да изменяме един на друг
и най-вече на себе си,
все така да продължаваме
да се разделяме –
смърт по смърт.
Най-лошото, което може да стане,
е случайно да разберем
какво точно се случва.
Димитър Ганев в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението е включено в първата книга с поезия (след два сборника с разкази) на Димитър Ганев – „Никол слиза по стълбите” („Жанет 45“, декември 2013).
юли 14th, 2015 at 13:48
[…] *** (Гледахме този бездарен залез…) Дьорд Петри: […]