Бях забравил, че един приятел е умрял. Ходих да
го търся в бара, където винаги седи следобед.
Нямаше го в бара и – не знам защо – се натъжих;
но като видях редовните лица на всички, не
бих помислил, че нещо лошо се е случило. Затова
аз седнах на любимия му стол, зачаках. В мен
плуваше уискито като червена рибка, около
мен като мухи кръжаха миглите на няколко
момичета… После си платих – прибрах се във
палтото си. А за неговата смърт си спомних
през нощта – тялото си спомних. И съжалих сам
себе си. Защото аз съм мъртъв също. Аз съм труп
в прекрасно здраве! На 26 съм толкова завършен
във въздушната си, цяла самота, сякаш отдавна
съм умрял – и съм забравил… И всяко мое чувство
днес е като спомен за умрял приятел.
Васил Балев в „Кръстопът“.
Васил Балев в DICTUM.
Стихотворението е част от новата книга на Васил Балев – „Стихотворения” („Факел Експрес“, ноември 2014 г.)…
