Живей навярно нашата присъда
в сигнал на влак,
във писък на трамвай,
след който безразлично ще ни бъде
дали ще е септември или май.
А ние се усмихваме и правим
от всеки миг
едно стихотворение
и всеки Друг
доиме като крава
в очакване да пусне настроение.
Ще продадем последната си риза,
за да отложим
с някой ден смъртта.
Ако не се отровим с оптимизъм,
ще надживеем
края на света.

1962 г.

Стихотворението е публикувано в книгата на Иван Цанев „Ранни стихотворения 1960-1967”.

  Иван Цанев е роден на 30 ноември 1941 г. в Острица. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“ и след отбиване на военната служба продължава образованието си с „Руска и българска филология” във Филологическия факултет на Софийския държавен университет.
  Работи за кратко като литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ и сп. „Родна реч“. От средата на 1973 до 1981 г. е редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. За кратко време през 80-те тодини на миналия век е редактор в сп. „Славейче“, изд. „Български художник“ и изд. „Български писател“, а през 1990 г. – само за три дни – е главен редактор на сп. „Картинна галерия“. През 90-те инцидентно е консултант във в. „Литературен форум“, а в началото на ХХІ век – в сп. „Родна реч“. Споделя семейния си живот с незабравимата великолепна поетеса и издател Малина Томова.
  Автор е на книгите с поезия: „Седмица” (С.: Народна младеж, 1968), „Неделен земетръс” (С.: Български писател, 1973), „Телеграма” (Варна: Георги Бакалов, 1977), „Едничка дума” (Варна: Георги Бакалов, 1981), „Седмоднев” (С.: Народна младеж, 1987), „Стихове и междустишия” (С.: Прозорец, 1995), „Дърво на хълма” (Велико Търново, 2001), „Ранни стихотворения 1960-1967” (С.: Кралица Маб, 2014), както и на 16 книги за деца…. Стиховете му са превеждани на почти всички европейски езици.
  Носител е на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1991), през 1997 година е отличен с наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на Международната академия на изкуствата; през 2002 година е удостоен с националната награда за поезия „Пеньо Пенев“; през 2005 година получава наградата „Атанас Далчев“; книгата му за деца „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“ през 2002 година, а през 2008 година е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на „Европейски културен сезон“ в Париж; организиран от Френското председателство на Европейския съюз; през 2009 г. е удостоен с националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване; през 2011 г. е удостоен с наградата „Унгарски меч“ – на името на Балинт Балаши; удостоен е с Голямата награда за литература на Софийския университет за 2012 година.

Иван Цанев в „Кръстопът” и в DICTUM.


(С благодарност към Иван Цанев за избора на стихотворението и на Иво Рафаилов – за техническото съдействие )