Завесите са вече спуснати.
Трупът лежи по всички сцени
и бавно посиняват устните
след безвъзвратното решение…
Повярвахте ли в края?
Спите ли,
или по тежките клепачи
на смъртно уморени зрители
една безумна сянка крачи?
Но той е жив!
Бездарно лъжат
провинциалните актьори!
Той още на света е длъжен
и още трябва на историята.
Онеправдан и опошляван,
заставя го една тревога
отровите да надживява
и да върви към монолога.
Не чувате ли?
Стар и мъдър
въпрос
кънти над тези здания
„Да бъда или да не бъда?”
И цялата земя
е Дания!
1963 г.
Стихотворението е публикувано в книгата на Иван Цанев „Ранни стихотворения 1960-1967”.
Иван Цанев в „Кръстопът” и в DICTUM.
(С благодарност към Иван Цанев за избора на стихотворението и на Иво Рафаилов – за техническото съдействие )
