Илиана Илиева: Три предмета*

Публикувано от на ноември 26, 2014 в 10:53 am.


Чанът

Какво е баталната сцена
без симфоничен оркестър,
победата – без Шостакович?
Свети Георги надува сто гайди
и зверовете полягат,
по-ниски от трева,
в нозете на майките.



Каскетът

Каскетът на дядо
носи топли яйца от полога,
горски синчец, куцо врабче,
единствената диня,
вързала в глинестата земя.
Носи на пот и на дъжд,
превежда слънцето
от лозето до пустошта –
едногърба камила
пада под съзвездията.
Без дъх,
вятър го вее
след дълги истории.



Чаркът

Ой, ти, дошло от нищото,
подритвам те и си ритам акъла.
Ти си ми съзнанието за незнание,
моята утринна амнезия,
паметта за падналия без бой,
паметник на незнайния войн,
зъбчатка от Чикагото на Алеко,
манията на Плюшкин с жива душа.
Бъди след мен
за онзи, който ще те повика
правилно.

Илиана Илиева








  Илиана Илиева в „Кръстопът”.

* Заглавието на публикацията е на редакцията. Стихотворенията са включени в новата книга на Илиана Илиева – „Предмети” (издадена от „Пергамент“) – чиято премиера е насрочена за 18:30 днес (26.11.2014 г., сряда) в „Къща за птици” (София, ул. „Проф. Асен Златаров“ 22).

1 коментар за “Илиана Илиева: Три предмета*”