Срещнах те на брега. Огромното ти тяло бе
изхвърлено за кормораните и японските туристи.
Ти се печеше с книжка с поезия в ръка. Рембо
ли бе или Верлен? Никой не каза нищо. Нямаше
и нужда. Чайките летяха в небето както винаги,
улавяйки мислите ни. Вечността бавно се намести
между нас. Запалих цигара, отчупих парче от
красивата ти перка и се върнах там, откъдето бях дошъл.
Пейчо Кънев в „Кръстопът“.
Пейчо Кънев в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата на Пейчо Кънев „Уиски в тенекиена кутия” („Жанет 45“, 2013).
