1.

Беше голяма земя,
до която едвам се добрахме.
Още щом стъпихме там, хоризонтът изчезна.
Тук е, тогава си казахме, тук е – и спряхме,
и заличихме следите, преди да навлезем.

Повече бяхме,
все по-малко оставаме.
Често изчезва по някой, но нали затова бяхме тръгнали.
Най-напред с къси почивки, а после до капване
там вървяхме по тази празна голяма земя от безмълвие.

Всеки сам в своята тайна изчезва
и ние не питаме де се е дянал.
Всеки умира сам в себе си, колко пъти умира?
Още бродиме там –
още хора, но вече без сянка,
още бродещи, но неоставящи диря.

Тъй вървяхме
по тази празна земя на миражи
и един по един си избирахме място и мисия.
Откъде сме дошли сме забравили даже,
а какви сме били е опасно да мислим.

Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме.
Ние сме двойни, тройни, четворни, петорни –
каквито ни скимне
в тази празна, голяма, безмълвна земя,
където оставаме.


2.

Това е мястото,
избраното от мен безмълвно място.
Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива,
безмълвно облаците се изтягат по земята
и целият простор изпълнен е от мрака на тревите.

Оттегля се пространството
и изоставен в неговата тайна,
един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.
По празната земя,
в безмълвието
другите отминаха и още отминават,
вглъбени в премълчаното,
в голямата земя вглъбени.

Тук аз извършвам
всички неми ритуали на забравата,
в които сам се посветих,
в които ме заклеха.
Тук,
от безмълвието призован,
безмълвието призовавам,
заклевам го
и вслушвам се в безмълвното му ехо.

Тъй затаява в себе си светът, от който съм привлечен,
от притаените езици,
от глъхнещите знаци,
от жестовете чийто смисъл заличен е вече
край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци.

Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят.

Можете да чуете как Георги Рупчев чете първата част на стихотворението:

    Можете да чуете и как Валентин Дишев чете неговата втора част:

Томът с избрани стихотворения и поеми на Георги Рупчев „Превъртане на световете“ (съставител е Едвин Сугарев) влиза в печат, за да бъде представен по време на тазгодишния Софийски международен панаир на книгата, благодарение на грижата и любовта на Издателство „Изток – Запад“…

  Искаме да припомним и за една „кръгла маса“, посветена на 50-ата годишнина от рождението на Георги Рупчев, която можете да прочетете в „Литературен вестник“, 2007 г., брой 36 – страниците от 9-а до 13-а.

(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM – най-богатият български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес… И с благодарност към Валентина Рупчева за разрешението за тази публикация)