има толкова много поезия
само да я разчиташ
непознатите, които ни подминават по ъглите
сгъвките на чадъра
капчуците, които не пускат да спреш отдолу
почеркът ми, в който разпознавам татковия
незаписаното
толкова тежко
и толкова леко
да простиш на майка си
малко стъпала
са по-стръмни
разстояния натягат връзките
там, където не достига любов,
поезия бликва през процепите
само локвите между коловозите
гледат небето
всички останали
гледаме локвите
* Заглавието на публикацията е на редакцията. Текстовете са от книгата на Албена Тодорова „Стихотворения”.
Албена Тодорова (р. 1983) е преводач от японски език. Между 2005-а и 2013 г. работи като хоноруван преподавател по японски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Има публикувани стихотворения в „Литературен вестник“, „Ах, Мария!“, „Кръстопът“, „Жената днес“ и други. През март 2014 публикува първата си стихосбирка „Стихотворения“, която получава поощрителна награда в конкурса за Национална награда за поезия „Иван Николов“ за 2014 година. Книгата е включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“.
юли 4th, 2015 at 12:57
[…] четене на поезия Екатерина Григорова: […]
юли 14th, 2015 at 13:08
[…] Албена Тодорова в „Кръстопът”. Албена Тодорова в DICTUM. […]
юли 15th, 2015 at 15:50
[…] Албена Тодорова в „Кръстопът”. Албена Тодорова в DICTUM. […]
юли 15th, 2015 at 15:50
[…] опънат където падне не е толкова лесно да я прескочиш Албена Тодорова в „Кръстопът”. Албена Тодорова в […]
юли 19th, 2015 at 9:02
[…] четене на поезия Екатерина Григорова: […]
юли 29th, 2015 at 22:56
[…] Албена Тодорова […]