една от най-хубавите врати в живота
затварям между себе си
и
опитите да се харесам
да беше само една
да беше само веднъж
гледайки жената в спешното, която няма близки
някой ден
ще стигна там, където
някой друг се е погрижил за семейството ми
някой друг
или просто никой
напразно ще си повтарям, че не съм майка навсякъде
съвестта отсега планира
почивен ден
по една щипка от всичко
и става живот
по една щипка в повече
и става ежедневие
* Заглавието на публикацията е на редакцията. Текстовете са от книгата на Албена Тодорова „Стихотворения”.
юли 14th, 2015 at 13:47
[…] Коридори Васил Балев: […]