Търговците нощуват на пазара.
Пазят стоката.
Върху стари щайги –
пирамиди от южни плодове, отгледани в парници на север от града;
картофи – като уловени в мрежa камъни;
праз, който плаче за шепа ориз, за да нахрани гладните;
крехки в стъблото, толкова нежни аспержи.
Чувам от терасата как търговците говорят насън
с пийналите за здраве минувачи.
Чувам вик на дете,
дете, което вика за мен,
моето дете, което моли да не спя на терасата.
Христина Мирчева в „Кръстопът“.
Текстът е от подготвяната за печат книга със стихотворения на Христина Мирчева „Танцуващо слънце” .
