Крилат, смехът ни се завъртя
около себе си, като его, като поклонници към Мека.
Широко усмихнати миди,
закашляйки се, с бисери обсипваха
ухото на момичето. Блуждаещият огън на смеха
се подаряваше на всеки, по улиците,
в малките ни огледала.
Достигаше, подскачайки по планините, от ухо до ухо,
от коляното до върха на главата, сетне
под гърлото, гърлен
звънеше от хълмовете, сякаш ни предизвикваше:
Ето ме, еднодневки, на крилата ви
да се събудя – ето, приемам: ще ви нося до съня –
докъдето вашата действителност ще се простира.
Нека победи по-силният, когато тази радост отмине.
Ферида Дуракович в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в издадената от „Панорама” книга на Ферида Дуракович „Дълга е нощта” (преводът е на Христо Попов).
юли 15th, 2015 at 23:25
[…] Август […]