Винаги в лошо време играем на криеница,
тогава, когато няма кой да ни търси.
Пъхаме се под лебедовото крило
с отворени уста,
сгушени в себе си,
нетърпеливи,
и трептим.
Не смеем да викаме – това е правило,
защото чужди ръце може да ни намерят
и от топлото скривалище
да ни върнат на въртележката.
Светът ще се върти,
а ние за отлетелите лебеди
до пролетта ще плачем.
Играта няма да се повтори.
Ферида Дуракович в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в издадената от „Панорама” книга на Ферида Дуракович „Дълга е нощта” (преводът е на Христо Попов).
