Три черно-бели снимки.
На първата са баба и дядо. Той е с гарсонетка и бастунче, с карамфил в бутониерата, светъл. Костюмът на дядо също е светъл, даже по-светъл от карамфила, с двуредно сако, разкопчано.
Баба е с шапка и воалетка. Тъмни. Очите ѝ – още по-тъмни: две катранени бръмбарчета в паяжината на воалетката. Косата на баба е нещо средно. В сравнение с шапката – светла, с костюма на дядо – тъмна. Тъмни ръкавици, тъмни чорапи – найлон, много тъмни обувки.
На втората снимка са майка и татко. Голи, само по бански, на плажа. Баща ми е мускулест, почти плешив, подобаващо тъмен. Майка ми – лека, светла, косата почти прозрачна. Банските им – тъмни, морето – малко по-светло, пясъкът светъл, небето – възможно най-светло.
На третата сме аз и сестра ми. Тя е с панделка – светла – в тъмната си коса. Лицето – усмихнато, в ръката държи тъмна фунийка с относително светъл сладолед. Аз съм с моряшко костюмче, сериозен. Ръцете ми висят свободно от двете страни на тялото. Празни.
Моля, оцветете по желание, но ако може, не слагайте розово върху сладоледа на сестра ми!
Текстът е най-краткия разказ от новата книга на Петър Чухов – „Камуфлаж” („Жанет 45“, декември 2014). Можете да следите всички новости около книгата чрез нейната страница във Facebook.
