Авторски текстове (ЛФ)

Нели Добринова: С поезията – до тук

Публикувано от на декември 22, 2014 в 12:57 pm.


Докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти,
той не спираше да плува под облаците.
Бавно, методично, сякаш в главата му
тиктакаше метроном.

Ако бях във времето на някоя от световните войни,
щях да напиша:
„докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън не спираха да стрелят –
откоси, които никой метроном не би пожелал да отброи”.

Ако бях в сърцето на някоя революция, щях да напиша:
„докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
метрономът на гилотината не засече нито веднъж –
глави, пасти, глави, пасти”…

Ако бях до цигулката на Вивалди, щях да напиша:
„докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън сезоните нехаеха”.

Ако бях древна колкото Египет, щях да напиша:
„докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
строяха пирамидите, а на въпросите на Сфинкса можеха
да отговорят само лястовиците”.

Ако бях в пещерата на прачовека ми, щях да чакам
лястовиците, музиката, метронома, оръдията, гилотината,
за да прочета първото си стихотворение.


Нели Добринова




Нели Добринова в „Кръстопът“.
Нели Добринова в DICTUM.

* – Стихотворението е включено в книгата на Нели Добринова „Малки мъжки игри” („Пергамент“, декември 2014). В „Кръстопът” можете да чуете и разговор за книгата с Нели Добринова.

1 коментар за “Нели Добринова: С поезията – до тук”