Предлагаме ви възможността да чуете как Катерина Стойкова-Клемър чете фрагменти от третата част на своята книга „Как наказва Бог”, както и да прочетете целия текст:




III

Вярвай в каквото искаш
или в каквото можеш

•

Талантът не е безплатен.
Струва скъпо

да останеш беден,
да се убеждаваш,

че не можеш да правиш
това и това, и това.

Че точно на теб
Бог се уповава.

•

Срамуваш се,
ако не можеш,

ако си беден,
ако не си

обичан
достатъчно,

ако не си
първи, ако не си

оценен
достатъчно,

ако нямаш важни
приятели

или нито един
предан враг,

който да те направи
влиятелен.

Кой си ти?
Живееш ли?

•

Ходиш на работа,
учиш занаяти,
поддържаш връзки с приятели,
изплащаш апартамента,
грижиш се за децата си
с неумолимото чувство,
че ти свършва времето.

•

Живееш
през очите на другите.

•

Би дал душата,
тялото, години
от живота си,
част от здравето
на децата си,
щастието, предвидено за теб,
с радост би заменил
за ей толкоз уважение.

Но кой ти го дава.

•

Не правиш това,
което искаш да правиш.

Важно е за теб
и искаш да го правиш

добре. Много добре.
По-добре от всички

останали.
Много по-добре.

•

Не можеш да спреш
да говориш за себе си.

Как иначе
би доказал,
как иначе
не би се съмнявал,

че съществуваш?

Жена, деца,
внуци, съседи,
шефове, подчинени,
дори магазинери,

всички истински
те обичат.

Не ти стига.
Ама никак.

•

Все още
         всяко следствие
                  си има причина.

Друга причина.

•

Все още искаш.
         Все още ти липсва.
                  Все още се надяваш.
                           Все още чакаш онова,
                                    от което си се отказал.

•

Не искаш
да вярваш в Бог.

Ужасно би било
да умреш

и да разбереш,
че Бог няма.

Дори не смееш
да помислиш

колко глупаво
би се почувствал тогава.







Катерина Стойкова-Клемър в „Кръстопът“.
Катерина Стойкова-Клемър в DICTUM.

(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM)