Непосилно
да познаеш лъжата в усмивката
да ожънеш тръстиката с мигла
Стая за гости
Празна. Да взема да се доведа –
да седна.
И да не питам кога да си ходя.
Имам време
колкото да ида някъде колкото да се върна
колкото всичко това отначало
В къщата
всяка стая си има небе
си има свой обитател
със собствена правоъгълна тайна
Миграция
Колибата ми е покрита с перушинки
та от пролетта ми думат
как наесен ще ме отлетят
В това село изоставено
всичко е равно и мирно и тихо
само камбаната бие различно
веднъж на смърт веднъж на умряло
Нямам време
Разбира се че го имам
даже в повече да ме извинява
ЕДНА извивка на вълните още
и на плажа ще му викат остров
* Заглавието на публикацията е на редакцията. Стихотворенията са включени и в новата книга на Методи Джонев – „Надига се” (Издателска къща „Огледало“, декември 2014 г.)…