Методи Джонев: Свод*

Публикувано от на януари 3, 2015 в 11:48 pm.


Непосилно

да познаеш лъжата в усмивката

да ожънеш тръстиката с мигла



Стая за гости

Празна. Да взема да се доведа –
да седна.

И да не питам кога да си ходя.



Имам време

колкото да ида някъде      колкото да се върна

колкото      всичко това отначало



В къщата

всяка стая си има небе
си има свой обитател

със собствена правоъгълна тайна



Миграция

Колибата ми е покрита с перушинки
та от пролетта ми думат

как наесен ще ме отлетят



В това село изоставено

всичко е равно и мирно      и тихо
само камбаната бие различно

веднъж на смърт      веднъж на умряло



Нямам време

Разбира се      че го имам

даже в повече      да ме извинява



ЕДНА извивка на вълните още

и на плажа ще му викат остров

* Заглавието на публикацията е на редакцията. Стихотворенията са включени и в новата книга на Методи Джонев – „Надига се” (Издателска къща „Огледало“, декември 2014 г.)…

Методи Джонев в „Кръстопът“.
Методи Джонев в DICTUM.

Коментарите са заключени.