Пътеките и просеките, които незабележимо конвоират пътя, са нашият единствен път – за нас, които все говорим, за да съществуваме, и спим върху брега, без той да ни скове от ужас.
Преводът е на Златозар Петров
.
Стихотворението е включено в „Поезия. Избрано” на Рьоне Шар („Критика и Хуманизъм“, декември 2014 г.).
