Слушай
слушаш
как телата
на непознатите ти съседи
се свличат бавно
по покрива
докато някой мълчи
в тази къща
пълна с празници
закуска
мръсна вилица
празна маса
мъжът преглъща
жената плаче
докато сянката ѝ
кърви
***
някой запали
кофата зад блока
в която гълъбите свиваха
гнезда от боклук
(някои излетяха)
страшно е да гледаш
колко е далече небето
докато горящи пера
се сипят по земята
Стефан Гончаров в „Кръстопът”.
* – заглавието на публикацията е на редакцията…
януари 18th, 2015 at 22:02
Брилянтно! Поздравявам Стефан за добрия начин на изразяване!