Когато ръката ти
беше ръкавица за моята
и обувките ми се събираха
три пъти в твоите,
светът се усмихваше
огромен.
Препъваше ме
като камъче
липсата на думи.
Защото мълчахме
по мъжки
и всички въпроси
се трупаха
на върха на езика.
Когато ръката ти
беше ръкавица за моята,
тръсвах глава,
да изчезнат плитките
и да стана
момчето на татко.
Катя Белчева в „Кръстопът“.
Катя Белчева в DICTUM.
В DICTUM – електронното мултимедийно списание за литература, съдържащо най-богатия архив с гласове на български автори, литературни наблюдатели, хора, избрали литературата за съдба – можете да чуете как Катя Белчева чете това свое стихотворение.
Стихотворението е включено и в книгата на Катя Белчева „Светлината си тръгва на пръсти” („Жанет 45“, декември 2013 г.).
юли 24th, 2015 at 1:42
[…] *** (Когато ръката ти…) Людмила Миндова: […]