Людмил Станев: Летящият дядка

Публикувано от на февруари 13, 2015 в 12:28 pm.

  Тази история ми бе разказана от един мой приятел – Александър. Дядото на Александър, да го наречем Сандо, всяка вечер обичал да си пийва в селската кръчма. После ставал, отупвал панталона си и тихо се прибирал при своята бабичка, която винаги го чакала за вечеря. В селото имало една-единствена улица и всички къщички били построени около нея като караул на някаква официална делегация. Улицата била асфалтирана и защото била гордостта на селото, самите селяни я поддържали в отлична форма. Селото пък се простирало по един баир и по тази причина улицата била стръмна като писта. В горния ѝ край се намирала кръчмата с олющена табела „Пивница“, а в долния – където и свършвала – била къщата на дядо Сандо. Както вече казах, дядо Сандо пиел с мярка и винаги знаел кога да си тръгне. Не и в петък обаче, когато старецът си оставял мярката вкъщи. По причини, за които в селото само се шушукало. В петък старецът се напивал безпаметно и до козирката. Тогава отивал в пивницата добре екипиран със стария си акордеон, лагерна количка и железничарско фенерче, от ония с червен и зелен филтър. Количката дядото подпирал зад вратата, поръчвал си пет чаши ракия, разтварял акордеона и всички знаели какво ще стане. Пеел и пиел дядо Сандо за нещо отдавна изгубено и далечно. Когато се напиел, заспивал на масата. Без да го будят, другите старци го изнасяли внимателно навън, полагали го върху количката, пъхвали акордеона под главата му, закачвали фенера отпред (на червена светлина, да не стане сакатлък) и дружно засилвали количката по надолнището. Политала тя по притихналата селска улица, акордеонът от време на време въздишал и се намествал ту с ниските, ту с високите регистри, а всички, които били будни зад прозорците, си казвали: „Сандо се прибира“. Най-въодушевени били децата, за които в това малко селце нямало никакво друго събитие, и дни наред, до следващия петък, си говорели кой е успял да чуе летящия дядка и кой – не. Милите, не знаели нищо за летящия холандец. След като чуела акордеона в далечината, бабичката на дядо Сандо отваряла входната врата и сядала със скръстени ръце на прага, да чака пратката.

  Разказът е от цикъла „Истински истории” на „Рязко” – новата книга на Людмил Станев (издадена от „Жанет 45“), примиерата на която е насрочена за 16.02.2015 г. (понеделник), от 18.00 часа, в книжарница „Хермес“ – Централ (Пловдив, ул. „Княз Александър I” 43) („Жанет 45“, февруари 2015 г.).

Коментарите са заключени.