Под чадъри шества скритата женственост.
Аз – малка дама – запиляна
в лабиринта на чуждите улици,
в мрежа от дъжд, която убива
напереното потракване на токчетата ми.
Купувам чай и бонбони.
Ловя тайните значения на витрините.
Препрочитам „Закуска в Тифани”.
По небцето ми – вкус на дива теменужка.
В ръката – проклетият чадър,
обърнат като разтворено цвете.
Не пия чая. Не пия чай.
Утре, казват, вятърът ще се обърне.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
В мултимедийното електронно списание за литература DICTUM, в уникалната документална аудиоантология „Глас(ни)“, можете да чуете как Ина Иванова чете това свое стихотворение.
