Говорим си с местния касапин
за произхода на живота.
Като две капки вода
си приличаме с него:
той разчленява тялото на агнето,
аз – агнешката му символика.
Нищо че месарницата
не е планината Сион,
и ние не стоим като изкупителни жертви,
нито сме сигурни, че някога ще възкръснем.
Усещаме се докоснати
от божието целомъдрие
и касапинът ми подарява
кърваво парче месо, а аз на него –
това стихотворение.
Стихотворението е включено и в книгата на Венцислав Стайков „Процеп за дишане” (издадена от „Жанет 45“, февруари 2015 г., редактор е Керана Ангелова, оформлението и корицата са от Иво Рафаилов).
