Сините артерии на мълниите
раздират съвестта ми
на тънки ивици болка.
Изтъкават черга от спомени.
Тишината край мен е
нажежена до бяло.
Тази къща е пуста от двайсет години.
Ключът ръждив дланта ми пари.
А клонът с люлката е
разпятие на детството.
Роза Максимова е родена в гр. Варна. Завършила е „Руска филология“ във ВТУ „Св. Кирил и Методий“. Автор е на три книги с поезия. Публикувала е стихове и хайку в антологии и периодични издания. Нейни стихове са превеждани на английски, френски и руски език. Живее в Бургас, където работи като журналист във в. „Компас“. Превежда от и на руски език.
Роза Максимова в „Кръстопът”.
Роза Максимова в DICTUM.
В мултимедийното електронно списание за литература DICTUM, в уникалната документална аудиоантология „Глас(ни)“, можете да чуете как Роза Максимова чете това свое стихотворение.
