Животните се дресират или с болка, или с лакомство,
или и с двете – рибка за делфина, камшик и мръвка за лъва,
бучки захар за коня…
Седим в градината на маслинения ресторант,
поръчваме си лакомства и спестяваме болката.
Вечерта ни намята като ескимоски кожух
и ни се предлага девствена като ледена пързалка,
по която току-що е минал рактракът.
Още е лято – почесваме езиците – поне до края на септември, нали?
Разбираме истерията си за топлина,
и какво е да си куче без потни жлези, или котка,
която няма инстинкта да пие вода в жегата.
Пристигат десертите:
моят – топъл и твоят – леден.
Изяждаме половината и ги разменяме.
Добре дресиран, докосваш ръката ми.
Добре дресирана, не я отдръпвам.
Само Господ знае откъде, но
в градината на маслинения ресторант започва да вали.
Подхвърлям Му захаросаната черешка –
първа стъпка във висшата дресура.
Нели Добринова в „Кръстопът“.
Нели Добринова в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата на Нели Добринова „Малки мъжки игри” („Пергамент“, декември 2014). В „Кръстопът” можете да чуете и разговор за книгата с Нели Добринова, както и да прочетете отзива на Ваня Стефанова за „Малки мъжки игри”.
