Били Колинс: Първият сън

Публикувано от на март 15, 2015 в 7:53 pm.


Вятърът си играе на призраци около къщата тази вечер
и облегнат на вратата на съня
започвам да мисля за първия човек, който е сънувал,
колко мълчалив трябва да е бил на следващата сутрин,
докато другите стоели около огъня,
облечени в животински кожи,
и разговаряли помежду си само с гласни,
защото това било дълго преди откриването на съгласните.
Той вероятно се е отдалечил, седнал сам
на една скала и се вглеждал в леката мъгла над езерото
като се опитвал да си обясни какво се е случило,
как така беше отишъл някъде без да отиде никъде,
как беше обвил с ръце врата на звяр,
който другите можеха да докоснат,
само ако са го убили с камъни,
как беше почувствал дъха му върху голия си врат.
Но пък първият сън може да е споходил
жена, но тя ще се държи,
предполагам, почти по същия начин,
ще се уедини да бъде сама близо до вода,
cамо че извивката на младите ѝ рамене
и наклона на наведената глава
ще я правят да изглежда ужасно сама
и ако ти случайно забележиш това,
вероятно ще останеш в историята като първия човек,
който някога се е влюбил в тъгата на друг.

Превод от английски: Христина Керанова

Стихотворението е с откупени авторски права и е включено в издадената като двуезична от Издателска къща „Знаци” книга на Били Колинс „Етюд в синьо, каки и млечно зелено / Study in Blue, Khaki and Milky-Green” .

Били Колинс






  Били Колинс в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.