не е нужно
да се губя повече
отсъствам със страст
неуверен съм в стъпките
и в сенките
не вярвам
в самодоволната прохлада
на опората без фундамент
приближава денят
когато ще трябва да извикам –
крайната точка
на затихването
е премината
и все пак
откъде тая надежда
че ме има
в миража на очите
видели разпукването
на маковете
изписвам името си със вода
и тя изсъхва
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Георги Милев „Драскотини върху зеницата” (ИК „Нике-89-НТ“, март 2015 г., автор на корицата и оформлението е Иво Рафаилов)…