„Смяна на огледалата” – новата книга на Аксиния Михайлова („Жанет 45“, март 2015 г., автор на корицата е Христо Гочев), издадена четири години след „Разкопчаване на тялото” и няколко месеца след като Аксиния Михайлова бе удостоена с най-голямата награда за поезия, писана на френски език, наградата „Гийом Аполинер“ – е вече в книжарниците.

  „Предполагам, че за тази книга ще се говори много – по причини близки до тези, с общ произход с тях, заради които така старателно бе измълчана „Разкопчаване на тялото“: за „Смяна на огледалата“ ще се говори много, защото желаещите да споделят светлината (и този път дошла отвън, за да ни помогне да прозрем това, което е тук, до нас), да станат видими чрез нея, ще бъдат мнозина… и точно толкова старателни в говоренето днес, колкото старателни бяха в мълчанието, страхувайки се да не осветят някого прекомерно, в изминалите години.
  Но ми се иска да се случи и друго – изговарянето на тази книга в нейната пълна и истински нейна мяра: като поредната книга на Аксиния Михайлова, в която тя – използвам формулата на Бродски – упреквана в монотематичност и „камерност”, реализира за пореден път най-смислената мисия: тази на защитата на свободата, уникалността, самостойността на човешкото същество, неговата съпротива срещу властителите на мнение или равнителите на всеобщото благо, говорителите на всеобщото, опериращи с хората като с безлични нулички, защото литературата, особено поезията, в частност – особената поезия на Аксиния Михайлова, „вписва в нуличките „точка-точка-запетая с минус”, превръщайки всяка нуличка в… човешка муцунка”, възсъздава човека в неговата индивидуалност, уникалност, отделност, превръщайки го от обществено животно в личност. И – точно в това е парадоксът на поезията, променяща светове – взирането в човека, милостта или любовта, превърнати в поезия, могат да се окажат с мощен заряд на непарадна социална ангажираност, ангажираност произвеждаща свобода…” (Валентин Дишев)