Нели Лишковска: откъс от Втора част на „Деветимата“

Публикувано от на март 8, 2015 в 9:45 am.


… Посегна към книгата на нощното шкафче.
„Престъпление и наказание”.
Разгърна я на произволно място и се зачете. Беше руското издание от 1882 г.
Година след смъртта на Фьодор.
Мис Дарк бе имала няколко срещи с руснака. Беше го влюбила в себе си. Случи му се от пръв поглед, ако добре си спомняше.
1867 г. О’хара се беше появил при нея по неговия любим изненадващ начин.
От нищото.
Тя беше по бельо пред огледалото… О’хара, все пак съм дама; можеше да почакаш, докато се облека… скъпа моя Джесика, почаках всъщност… Изхили се той безогледно.
… заминаваш за Дрезден… и причината е… имаш среща с Фьодор… и той е… писател, пияница и комарджия; гений… благодаря, това е достатъчно; за въвеждаща информация…
В Дрезден беше първата им среща. В Галерията на старите майстори, пред „Сикстинската мадона” на Рафаело.
Мис Дарк не харесваше Сикстинската мадама. Още по-малко Рафаело. Беше прекалено сладникав за нейния вкус.
Но Фьодор…
Федя се оказа абсолютно омагьосващ. Обсебващо същество. Беше повече от гений.
Фьодор беше бог.
И завършен алкохолик.
При следващата им среща – в едно от казината на Баден Баден – ѝ беше признал, че ако не обича нея, значи не обича себе си.
Повярва му. Бяха замесени от едно небесно тесто. Не земно – небесно.
В Баден Баден Фьодор вече беше проиграл и изпил всичките пари на втората си жена. Беше започнал да залага разни предмети и вещи, сред които бяха и сватбените им халки. Мис Дарк му зае известна сума. И почти веднага бе опростила дълга му.
Не толкова заради него, колкото заради нещастницата до него.
Жена му беше повече от отчаяна от неконтролируемата страст на мъжа си към алкохола и хазарта.Стенографката бе подчинила своя живот на неговия, а това задължително водеше към унищожаване на личността.Тя беше негова сянка. По-лошо – беше втората му сянка, което означаваше, че беше нищо.
Мис Дарк изпитваше истинска симпатия към това нищо. Дори веднъж ѝ сподели… искрено ви се възхищавам, Ана Георгиевна; моето най-дълбоко уважение; лично аз никога не бих могла да живея нито минутка с мъж, който не ме обича…
Жената бе пребледняла и бе избягала, без да отрони и дума. Защото беше чула истината, която тя самата не искаше да признае пред себе си.
На Фьодор не му пукаше за тази женица, още по-малко за чувствата ѝ. Не можеше да бъде другояче.Тя беше нищо.
За него беше важно – всъщност за него беше всичко да изразява откровено, открито и смело недоволството си от Бога, хората и света.
И той го правеше.

И оставаше жив.



Нели Лишковска




  Нели Лишковска в „Кръстопът“.

Бел. ред.: в „Кръстопът” можете да прочетете и други откъси от бъдещия нов роман на Нели Лишковска.

Коментарите са заключени.