Тези улици са съучастници
на отминалата корида,
наблюдават как се въртим
извън арената, понесли на гръб
по един труп (на тореадор).
Разкопчаваме червения плащ
на тялото – натъпкано с пръст,
остава ни да хвърлим свещената тор.
Когато посятото порасне
ще остави забележими следи по кожата
от милиардите избухвания на сетивата –
логични и не дотам.
Загледани сме в кръвообръщението
на площад Поета Йоренте,
като в една човешка длан
с три пресечки между нас
по които се носят бирени реки.
Вълните достигат глезените
и угасва тази нощ,
сега изгревът ще ни разкрие –
овъглените рога,
димящите слабини –
остатъците от Големия взрив.
юли 24th, 2015 at 1:40
[…] Poeta Llorente Палми Ранчев: […]