Мустафа гълта огън
с каменно лице
под синята сянка на пламтящата готика.
Катедралата
е скрила залеза.
Тълпата аплодира Мустафа
на площада.
Зелената змийска реклама съска срещу катедралата.
Нощта със звезди и вятър
атакува залеза.
Луната е червена и бавна.
Сградите са вече тъмни.
Мустафа е италианец.
(1987 г.)
Стихотворението е включено и в книгата на Владимир Левчев „Любов на площада“ („Скалино“, 2014 г.).
