Подозрително лесно разбирам
колко е необяснимо всичко наоколо.
В подробности разчитам смисъла
на раздвижен в далечината силует.
Докосвам с тайно удоволствие
плоската повърхност на очакване –
ще видя скоро някого зад ъгъла.
Без усилие и желание за друго.
Внимателно поглеждам настрани
към крилцата на замрялата муха.
Нищо по-различно от скромно
кимване – поздрав към всичко живо.
Появило се навреме и докрай,
ще намери своя начин да изчезне.
Или ще се превърне в друго.
И в друго. И отново в друго.
Избрал последното желание
да погледна в неочаквана посока.
Опитвам се да чуя повече
от безупречното просъскване на пясък.
От сухото преместване на сенки.
И на сянката ми. Отвежда ме.
Води ме нататък… Без болка
и навреме ще ме изпревари.
Палми Ранчев в „Кръстопът“.
Палми Ранчев в DICTUM.
юли 22nd, 2015 at 10:29
[…] Сянка […]