Енис Батур: Лайтмотив

Публикувано от на май 26, 2015 в 5:58 pm.


Достигнах възрастта, на която е издъхнал Нервал;
в ръката ми – шепа стихове, ако очите не ме подвеждат –
няколко страници бляскава проза; загасих всички
светлини и слушах нощта, пленник на тишината

в себе си; жената, на чието ухание не се наситих,
спи в леглото до мен; останаха един-двама приятели,
които веднага ще се притекат, щом ги позова, един-
два града, в чиито булеварди се потапям –

всичко е здраво колкото пясъчна крепост и
се съпротивлява: един допир е достатъчен
да се срутят стените, които съм градил, едно сътресение:

крилата на духа ми са от тънка и прозрачна ципа;
вратовръзката ми е готова, до мъждукаща лампа
е кацнала сянката ми в една тъмна улица.

  Стихотворението е включено в издадената от „Издателство за поезия „Да“ (2015 г.) книга на Енис Батур, в превод на Хюсеин Мевсим, „Кой си, какво си?“.


Енис Батур в „Кръстопът“.

1 коментар за “Енис Батур: Лайтмотив”