Достигнах възрастта, на която е издъхнал Нервал;
в ръката ми – шепа стихове, ако очите не ме подвеждат –
няколко страници бляскава проза; загасих всички
светлини и слушах нощта, пленник на тишината
в себе си; жената, на чието ухание не се наситих,
спи в леглото до мен; останаха един-двама приятели,
които веднага ще се притекат, щом ги позова, един-
два града, в чиито булеварди се потапям –
всичко е здраво колкото пясъчна крепост и
се съпротивлява: един допир е достатъчен
да се срутят стените, които съм градил, едно сътресение:
крилата на духа ми са от тънка и прозрачна ципа;
вратовръзката ми е готова, до мъждукаща лампа
е кацнала сянката ми в една тъмна улица.
Стихотворението е включено в издадената от „Издателство за поезия „Да“ (2015 г.) книга на Енис Батур, в превод на Хюсеин Мевсим, „Кой си, какво си?“.
юли 22nd, 2015 at 10:29
[…] Лайтмотив Иван Цанев: […]