Децата ми се завръщат от дълга
разходка с ръце, пълни с камъни.
Надушват, че основите
ми са нестабилни.
Остават до късно,
за да играят с мен,
и са внимателни,
докато цяла вечер без да отроня дума се
гмуркам и изплувам от въздушни пещери.
Аз съм вятърната мелница в далечината, в която знаят как
да се взрат, когато и от най-слабия ветрец се раздвижва.
Стихотворението е включено в издадената от Издателство „Фрост“ (май, 2015 г.), в превод на Благовест Петров (и с оформлението на Иво Рафаилов), книга на Том Хенън „Мрак обгръща всичко“.
юли 22nd, 2015 at 10:30
[…] Вглеждайки се във вятърната мелница […]
юли 24th, 2015 at 0:40
[…] XXIX. (Terminus) […]