Дойде пролет
и младото дърво
отвори зелени
oчни ябълки.

Всички други дървета
групирани в горичка
заиздигаха крехки
ръце към небето.

Само то растеше
от каменен дувар
почти полегато
над стръмния скат

между две пропасти
с летящи бели облаци:
една над стената,
друга – долу в реката.

То знаеше, че няма
второ като него:
най-силното и странното
от горското племе.

Дойде лято. Гората
бе оркестърът на вятъра –
дом на кукувиците,
паяците, пчелите.

Само то си свиреше
собствена песен –
яка ръка с тромпет
между небето и небето.

Стената над урвата
беше земя за него:
безстрашно отричаше
правилата на гората.

Когато гръм удари
в потопа на нощта
среден пръст показа то
дори на Края.

Но тoгава дойде есен.
Червената шума
запада от белите
кости на гората.

Само то, дъх стаило,
си втвърдяваше вoлята
да не пусне листата си
долу в дефилето.

Но листата не удържаха. . .
Щом затракаха костите му
голи над бездната
то за пръв път потръпна. . .

Вече беше късна есен.
Единачето разбра:
щом империята пада
всеки ще пострада.

Ако живееш във врeмето
на Ромул Августул –
можеш да си смел и горд,
но не и Еней.

      Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Автор е на 14 книги с поезия, два романа и на редица предговори, студии и статии, посветени на българската литература: „Аритмии“ (1977), „16 стихотворения“ (1981), „Кой сънува моя живот?“ (1983), „Някой ден“ (1983), „Цветя, градове и морета“ (1986), „Пейзажи на неизвестен майстор“ (1987), „София под луната (1991)“, „Край. Стихотворения“ (1994), „Leaves from the Dry Tree“ (1996), „Литература и морал. Статии, есета, студии“ (1994), „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Черна книга на застрашените видове. Black Book of the Endangered Species“ (1999, 2004), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003), „Кой сънува моя живот“ („Жанет 45“, 2007)… Негови стихове са преведени и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания, сред най-авторитетните от които е „Child of Europe: Penguin’s Anthology of Eastern-European Poetry“ (1990). Превежда от английски и руски.

Владимир Левчев в DICTUM