Авторски текстове (ЛФ)

Иван Цанев: Накрай света

Публикувано от на май 30, 2015 в 12:09 am.


И оня чернозем, и тая глина клисава,
добрата угар, сипея с одрана кожа,
нас всички лудата съдба ни стопанисва
тъй както иска – или както може!

Когато ме захвърли тя да буренясвам,
бе сякаш урочасала щурците черни
по цели нощи да скриптят, че аз съм
накрай света, земя във заточение.

Освен щурците, нямах нищо друго,
но през туптенето на тишината дива
дочувах как събития с горещи плугове
орат сред шумната вселенска нива.

Човешки крак не стъпи в пущинака ми,
прищявката на случая не ме докосна,
бях целина – с години глухо чаках
да дойде моята година, високосната.

Да ме засее с новини от птича поща
и докато посятото кълни и никне,
подземния растеж да поощрява нощем
с напътствия от древни георгики.

А зазвънтя ли с класове през юни,
да заскриптят на жътвен лад щурците
и заточеният накрай града мравуняк
да ме провиди като своя житница.


Иван Цанев





  Иван Цанев в „Кръстопът” и в DICTUM.

Стихотворението е публикувано в книгата на Иван Цанев „33 стихотворения” („Жанет 45“, май 2015 г.).

1 коментар за “Иван Цанев: Накрай света”