Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 14.05.2015 г.) с Дора Минева, за нови четири книги, допълнили великолепната издателска колекция на „Сонм“ („Немците” от Якуба Каталпа, в превод от чешки на Добромир Григоров; „Пяната на китаеца” от Владимир Бинар, в превод на Йорданка Трифонова; „Бабка” от Анги Мате, в превод на Светла Кьосева и „Веселата жална песен на идиота” от Мишел Лая, в превод на Рени Йотова):

  Годината е 1987 и от Западна Германия в Прага пристига последният от пакетите, които семейство Малер редовно получава от края на четиридесетте години. Клара Рисман ги изпраща на сина си Конрад. Но у Малерови никога не се е говорело за баба Клара и затова след неочакваната смърт на Конрад остават редица отворени въпроси. Внучката на Клара е тази, която трябва да разбере семейното минало и да разкрие травмите, и тя решава да открие баба си.
  В новия си роман Якуба Каталпа отвежда читателя в средата на немско семейство, засегнато от ужасите на Първата и Втората световна война, във военните Судети и следвоенна Прага. Обещаващият свят на главната героиня, в началото откровено безгрижен, но с течение на времето покриващ се с пукнатини, розовите очила са заменени от разочарование и пред читателя изниква въпросът – наистина ли е възможно след толкова години да откриеш истината? Изисканият език на авторката силно контрастира с грубостта, с която са изобразени житейските събития на отделните образи, и така позволява още по-обстойно да бъде изследвана темата за превратностите и изкореняването, които в различни варианти доминират в романа.
  Якуба Каталпа (1979) е литературният псевдоним на писателката Тереза Яндова. Завършва чешки език и литература в Прага. Авторка е на новелата „Глината яде ли се?“ (2006) и романите „Горчивото море“ (2009) и „Немците“(2012). През 2013 г. „Немците“ получава престижната награда „Йозеф Шкворецки“ и наградата
„Чешка книга“.

  Владимир Бинар (1941) e съвременен чешки писател, литературен теоретик и преводач. Макар че пише поезия и проза още от 60-те години на миналия век, в една „нормализирана“ Чехословакия след погрома на Чешката пролет през август 1968 г. той избира да публикува произведенията си единствено като самиздат. Първият му роман „Плейбек“, написан през 1981 г., излиза официално в издателство „Триада“ едва през 2001 г. За романа си „Гореща глава“ (2009) получава наградата на Чешката фондация за литература.
  Триптихът „Пяната на китаеца“, който предлагаме на българския читател, съдържа три новели на Бинар. Действието в тях се развива последователно в Прага, Париж и Таити. Книгата поразява с мощта и размаха на авторовото въображение, което превръща нерядко прозата в поема в проза. Именно с „Пяната на китаеца“ Владимир Бинар става първият носител на новоучредената награда „Чешка книга“ през май 2012 г. и на наградата на името на големия чешки писател Ярослав Сейферт.

  Анги Мате е родена през 1971 г. във Вайдахуняд (Румъния). Първоначално работи като учителка в Колошвар, интелектуалната столица на Трансилвания, където публикува в местния унгарски печат, както и в детски и литературни издания в Унгария. През 2009 г. с награда са отличени нейните приказки за деца, написани в стила на Андерсен. През 2010 г. получава литературната награда за дебютна проза „Броди” за първия си роман „Бабка” (2009).
 &nbspГероинята на романа „Бабка” е сиротно момиченце, което расте при баба си лишено от любов. В центъра на описанието обаче не е поставена травмата от детството, видяно през очите на възрастния. Разказът, лишен от мелодраматизъм, ни представя света през погледа на детето, описан с неговия език с много чистота и наивност. Именно езикът на романа и светът, който се открива чрез него, са впечатляващото в книгата. Този „детски език” руши правилата, заиграва се с глаголните форми, произвежда неологизми. Времето и мястото на събитието не са конкретизирани, знаем само, че сме в Румъния на Чаушеску и по точно в населената с унгарци Трансилвания.

  Мишел Лая е сред малцината съвременни швейцарски писатели, за които се говори и пише в Париж. Роден e през 1963 г. в Монте (близо до Фрибур). Работи като учител по френски език. Живее между Лозана и Париж и е смятан за един от най-видните романисти на своето поколение. Автор е на „Парче земя“ (1993), „Кафенето на професора“ (1995), „Тук почиват“ (1998), „Наследниците“ (2001), „Сълзите на мама“ (2002, бълг. изд. 2005), „Веселата жална песен на идиота“ (2004). Вдъхновители на Лая са писатели като Блез Сандрар, Песоа, Клод Симон.
  „Веселата жална песен на идиота“ разказва историята на един необичаен интернат. Домът приютява умствено изостанали младежи, които изпитват затруденения да се приспособят към заобикалящия ги свят. „Живеем в Дома, защото госпожа Вивианна бе така добра да ни приеме, а щом госпожа Вивианна се е съгласила да ни приеме, то е защото у нас има нещо удивително и прекрасно, нещо, което навярно трябва да бъде потърсено и изровено изпод пластовете тревоги, терзания, лоши постъпки, отчаяние, упорство, блуждаене, погрешни решения, достатъчно отклонения от правия път, неспособни обаче да скрият доброто тесто, от което сме замесени и което просто трябва да бъде дооформено.“

(запис за ArsMedia от 14.05.2015 г., част от който ще бъде излъчен и в „Страници“ – предаване за литература на БНР – Радио Благоевград. Първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM – най-богатият български архив с разговори и гласове на автори, преводачи, издатели, наблюдатели на литературния процес… За тази публикация са използвани текстове на издателя. )